История на таблата на Балканите

Игрите на надпревара със зарове са сред най-старите известни игри. Царската игра от Ур в Месопотамия, на около 4500 години, е една от тях, макар да не е самата табла. Дъска със зарове и фигури, открита в Шахр-е Сухте („Изгорелият град“) в Иран, на около 5000 години, често се нарича ранен предшественик на таблата; как точно се е играла, още се спори.

Римляните играели табула — игра на дъска с 24 полета и три зара. Византийско стихотворение описва игра на император Зенон през V век с правила, много близки до днешната табла. В Персия играта се нарича нард, а известна легенда приписва изобретяването ѝ на мъдреца Бозоргмехр.

В средновековна Европа тези игри се наричали просто „tables“ („дъски“). Английското име „backgammon“ се появява през XVII век. Кубът за удвояване, последната голяма промяна, е добавен в нюйоркските клубове през 20-те години на XX век и прави играта отново популярна.

В България и съседните страни играта се разпространява през османско време; думата „табла“ идва от турското „tavla“, а то — от латинското „tabula“. Тук таблата не е една игра, а няколко, играни поред: гърците играят портес, плакото и февга, а ние — табла, тапа и гюлбара.

Гюлбарата е от игрите, в които двамата играчи вървят в една посока и нищо не се удря, като гръцката февга. Тапата е играта със затискане, която гърците наричат плакото; правилото за майката в ZAR идва от плакото, а традиционната българска тапа се играе без него.

Таблата и днес се играе в кафенета, паркове и домове по цели Балкани, а вече и онлайн. В ZAR можеш да играеш и трите игри — всяка поотделно, поред като в комплекта „Табла“ или онлайн срещу играчи отвсякъде.

Датите и произходът в древната история са спорни; даваме най-често посочваните.